Мартеницата - амулет срещу зли сили и за здраве
Колко е антична мартеничката, никой не знае... Може би по тази причина през днешния ден има няколко митове за произхода й. Факт е, че тя продължава да бъде обичан знак и не пропущаме да вържем усукани бял и червен конец на обичаните си хора. И въпреки всичко: за какво го вършим? Какво значи? Ето някои от тълкуванията за този хубав български знак.
Бялото и аленото
Първите мартеници били единствено от червен вълнен конец - за отбрана, след това се добавило здравето. С времето почнали да го усукват с бял конец - за наслада и дългоденствие. Но има и друго пояснение: бялото е обвързвано с женското, а аленото - с мъжкото начало (оттам и мартеничката: с алена мъжка фигура - Пижо, и бяла женска - Пенда). И при започване на пролетта - сезонът, в който се разсънва природата, усукването на двата цвята (и надлежно -завързването на двете фигури на Пижо и Пенда) е като знак на новия живот.
Има остарели вярвания, че съчетанието на тези два цвята има чудотворна мощ за хубаво начало и се свързва с изгрева - аленото е изгряващото слънце, а бялото е чистият пролетен ден, който прогонва зимата, всичко враждебно.
Как се носи?
Най-важното е мартеничката да се завърже - възелът е като вълшебен обред (със заповедна нотка - че това, което желаеме, би трябвало да се случи).
Ако е на ръката, тя е като благословия - да е плодотворен трудът, който правим. Ако е на гърдите, покрай сърцето, тя се трансформира в знак на нашите съкровени стремежи за благополучен и здрав живот. Закичването на животните с мартеници също е за отбрана и плодовитост - като знак на началото на новия живот.Трябва да се носи през целия временен интервал сред зимата и пролетта, с цел да ни пази от рискове - от заболявания и зли очи. А по-точно казано - може да се носи, до момента в който човек види сигурен сигнал, че пролетта е пристигнала: щъркел (прелетна птица, която има способността да отнесе молбите и посланията горе, на небето) или цъфнало дръвче (свързва се освен с пукването на пролетта, само че и с античните митове за дървото на живота). Тогава мартеничката или се закача на дърво, или се пуска в река - да ни върви по вода.
Баба Марта
Баба Марта е митична фигура, която дава името си на деня, и се счита, че има вълшебен сили; ядосана баба, постоянно доста ядосана (не като март), а слънцето свети единствено когато тя се усмихва (рядко в страховития март). Има доста версии на нейната история; Особено ми харесва версията с перата. Уморена от дълга зима, тя взема решение да я почисти напролет, когато идва март, и до момента в който тупа дюшека си, перата, които излизат от него, се изсипват върху Земята като снежинки, последният снеговалеж през годината. За нея има разнообразни митове, само че общото сред тях е, че тя е с много капризни настроения, а това дефинира времето. Всъщност Баба Марта е въплъщение на месец март (който се приема за женски месец - като начало на пролетта и вярата за плодородие), а нейните братя Голям Сечко и Малък Сечко са януари и февруари. Ако я ядосат (като изпият виното, без тя да го опита), тя се разгневява, задухват ветрове и слънцето се скрива. Затова Баба Марта би трябвало да бъде омилостивена.
Как? Като сутринта рано всяка господарка почисти къщата и двора и закачи пред дома си червени прежди, черги, престилки - хем да пазят дома от заболяванията и злините, хем да се зарадва Баба Марта. Когато Баба Марта е омилостивена, това ще освободи слънцето и топлината и природата ще се разсъни от зимния си сън. Така че - не Баба Марта ни носи мартенички, а ние на нея би трябвало да дадем.
Според поверието, с цел да донесе шанс, мартеницата в никакъв случай не би трябвало да се купува, а да се дава като подарък от някой различен като знак за другарство.
Инфо: www.rozali.com
